БЪЛГАРСКИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ГАЛЕРИИ

АВТОРИ : Цветан Бонев КОЛЕВ

Цветан Бонев КОЛЕВ

р. 1949


Роден е на 19 февруари 1949 г. в Габрово.

Завършва Московския текстилен институт - Русия, степен “Висше художествено образование”, специалност “Текстил”, през 1976 г. Работи в областта на живописта. Член е на СБХ от 1982 г. От 1976 до 1992 г. е заместник-директор и преподавател в Средното художествено училище за приложни изкуства в Трявна, а от 1992 до 2005 г. - директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. Понастоящем е преподавател по живопис във Факултета за изящни изкуства на Великотърновския университет.




Едно много малко есе за художника Цветан Колев

Познавам Цветан Колев отдавна, бих казал, от дълбоката си младост. Не знам защо някога бях в Трявна, вече съм забравил за какво, но тогава го видях за първи път с Пепа, току-що оженени. Впечатлих се, бяха много красиви. Балканът зад тях грееше на зелено. И някак си много по-късно след това срещнах твореца Цветан. Странни видения, изсънувана реалност. При всеки допир с тази живопис тя ме връщаше към началото на първата среща. Тази среща стана метафора. Аз я преоткривах във всяка нова негова картина и постепенно започнах да я разгадавам като в Приказка. Малкият свят на художника разстилаше своите цветни разкази. Те започваха от художника, от неговата Бяла Младост. Картините затваряха онази интимност, която се ражда от любовта, от малкия дом сред Балкана с ангелски деца, от грижата за хляба, от спомена за извървените стъпки от побелели старци, от есента на планината, която покрива и хората, от зимата на последните дни, но и от първата младост на пролетта. Неговите картини са притчи, затворена мъдрост. В тишината на собствената ни съвест ние я пием на малки глътки и започваме да разбираме изначалната истина на Живота. За Земята и Добрия Бог, за Дявола, за Човека и Ралото, за Дома и Иконата, за Стомната, за Дървото и Ябълката, за топлите бедра на Балкана и за планинските Върхове като надвиснали момини ненки и накрая, за Гроба и Кръста, за Смъртта. Но какво казва Мъдрецът: - Семето трябва да умре, за да се роди отново! И затова във всяка нова приказка, изписана от Цветан, цъфти тих оптимизъм за Бялата Младост и Вечния Живот. Голяма част от цветните приказки на Цветан са пълни с текстове. Буквите допълват мъдростта на цвета и образа. Те са като бримките на бабина плетка, втъкани от огъня на нощните седенки. Неговите картини са митологични. Всяка ни зове с Православна мъдрост. Разпятието от Иконата на неизвестния Иконописец ни говори за извечния Човешки Грях, а картините на Художника Цветан Колев - за пречистения Човешки Дух, който оре малката нивичка от Българския Балкан.


Николай Майсторов





Една приказка може да започне със забравено колело от каруца, с побита върху стобора счупена стомна или с простряна пъстра черга. След това ще мине през къщата, кладенеца, петела, цъфналата череша, момата, селото и ще поеме към небето. После ще се завърти и увличайки десетки, стотици неща, се превръща в зримо късче от безкрайния свят на човека. Там цари особен ред, не този на нашите очи, а този на душата, на спомена и въображението. Там е “сънуването с отворени очи” на Цветан Колев. В неговите картини няма конкретни събития. Те са едно безкрайно и вълнуващо пътуване между небето и земята, между святото и езическото, между делника и празника на българина. В тях се преплитат ритуали и всекидневие, вълшебство и проза, хитрина и неволя, песни, сказания и обич. В тях е многообразието на връзката на човека със земята. Чрез нея той сътворява собственото си колело на живота, чиято вековна история отразява духа на своята епоха. Възхитителна е иносказателната форма на това образно реене на Цветан. В нея няма малки и големи неща. Тръгвайки от една захвърлена диканя и минавайки, по своята логика, през още безкрай неща, той те води из неизричимото като в мелодия. Просто трябва да му се довериш и да се оставиш на обаятелността на неговия разказ. Като при легендите…


Марин Добрев
Декември 2006 г.


Цветан Бонев КОЛЕВ : Творби


 

Автопортрет, 2006


 

Автопортрет II, 2005


 

Ангел с черни крила, 2003


 

Библейски мотив, 2003


 

Булка, 2005


 

Булка II, 1999


 

Да подслониш глава, 2004


 

Есенни черги, 2005


 

ЗАДУШНИЦА, 2008

Балканско квадринале на живописта «Митовете и легендите на моя народ» – 2008, Стара Загора


 

Идол, 2005

Самостоятелни изложби

• Клуб на културните дейци – Габрово, 1978 г.
• Изложбена зала на читалище “П. Славейков” – Трявна, 1978 г.
• Галерия “Казаков” – Трявна, 1984, 2002, 2004 г.
• Градска художествена галерия - Стара Загора, 1986, 2005 г.
• Галерия “Боянска църква” – София, 1994 г.
• Галерия “Витоша” – София, 1997 г., цялостно представяне
• Галерия “Райко Алексиев” – София, 1999 г., юбилейна изложба
• Галерия “Арт 36” – София, 1998, 1999, 2000, 2001, 2002, 2003 г.
• Галерия “Аполон и Меркурий” – София, 2004 г.
• Галерия “Артамонцев” – София, 2004, 2005 г.
• Галерия “Видима” – Севлиево, 2004, 2006 г.
• Град Улм - Германия, 1998 г.
• Културен клуб – Виена; Тулн – Австрия, 2003 г.
• Галерия “Арттоп” - Велико Търново, 2006 г.
• Галерия “Възраждане” – Пловдив, 2007 г.

Колективни и общи изложби

• Участие във всички изложби, ораганизирани от СБХ – Габрово.
• Участие във всички Национални художествени изложби от 1978 до 1990 г.
• Участие във всички изложби от пленери, организирани от Културен център “Двореца” – Балчик.
• Градска галерия на СБХ – Варна, 1985 г.
• Град Утрехт - Холандия, 1985 г.
• Есенен салон – София, 1988 г.
• Галерия “Райко Алексиев” – София, 1993, 1994 г.
• Международно триенале на живописта – София, 1996 г.
• Галерия “Арт 36” – София, 1999, 2000, 2002 г.
• Квадринале на балканската живопис - Стара Загора, 2005 г.
• Галерия “Артамонцев” - София – 2007 г.

Пленери

• Боженци – 1997,1986,1988 г.
• Казанлък – 1982 г.
• Чехия – 1983 г.
• Бобруйск – Беларус, 1989 г.
• Исперих – 1989 г.
• Соколски манастир – Габрово, 1997 г.
• Пленер “Целувката” – Балчик, 2000 г.
• Балчик, 2004 г.
• Пленер “Двореца” – Балчик, 2005, 2006 г.
• Кранево - 2005 г.
• Китен - 2005, 2006 г.
• Погановски манастир – Сърбия, 2003 г.; Крагуевац – 2004 г.
• Международен пленер “Балкански мостове” – Оряхово (организатор - галерия “Марин Върбанов”).

Награди

• Младежка изложба – София, 1981 г., за картината “Да посадиш дръвче”.
• Есенен салон – 1988 г., награда на Министерството на културата.
• Награда на община Габрово – 2000 г.
• Пленер “Целувката” – 2000 г., организиран от KFC – картината “Храм на любовта” е притежание на Музея на любовта в Луисвил, Кентъки.
• Квадринале на балканската живопис - първа награда за картината “Митове и легенди на моя народ”, Стара Загора – 2005 г.

Дарения

• Колекция от 40 картини на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна.

 art.domino.bg 

ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ

Ако желаете да се включите в сайта, моля, запознайте се с нашата ОФЕРТА и направете заявка тук

 

  Начало  • Галерии • Автори • Творби • Изложби • Линкове

© 2002-2017, Domino Ltd.