БЪЛГАРСКИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ГАЛЕРИИ

АВТОРИ : Марио Жеков

Марио Жеков

1898 – 1955


Името му е Марин Жеков Тодоров. Живее 57 години. Две трети от тях преминават в пътуване и творчество. Създава стотици картини и остава сред четирите най-големи майстори на морския пейзаж. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина отколкото в България. Съдбата на Марио Жеков е изцяло свързана с изкуството.

Роден на 16.10.1898 г. в Стара Загора.

Тук получава средното си образование, тук прави и първите си стъпки в света на изкуството. Наставник в него е вуйчо му - художника Васил Маринов. Чрез него открива светлината и звучността на цвета, влечението към рисуване сред природата. През 1917 год. постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София /сегашната Художествена академия/. През следващата година е мобилизиран и изпратен на фронта. Няколко месеца след това попада в плен край Дойран. Случайността го изправя пред един френски офицер, който вместо в лагер го изпраща да учи живопис във Франция. През 1919 год. Марио Жеков постъпва в Парижкото рисувално училище. Времето му тук е поделено между ателиетата по живопис и галериите с картини на импресионистите. Един малък гваш от следващата година - "Зимна нощ" ясно разкрива борещите се у него влияния на импресионизма, експресионизма и символизма. Това съжителство на трите тъй характерни за времето художествени явления ще продължи близо година и половина. През 1921 год. заминава със свой приятел за Турция, където слага началото на първия си цариградски цикъл. Акварелите, гвашовете и маслените му картони от Босфора, крепостта, гробищата, пристанището и околностите на града подсказват за все по-ясно пробуждащият се интерес към играещите цветове и отблясъците по водата. Още в тези ранни творби техниката му на живописец е завидна, а усещането за светлина, въздух и пространство - впечатляващо. Обича залеза - мистиката на неговите силуети и дългите сенки. Най-чувствен е обаче, когато слънцето запалва цветовете.

През 1923 год. се завръща в България. Отбива военната си служба. Организира първата си камерна изложба в Пловдив и постъпва в Дружеството на южнобългарските художници. През лятото на 1925 год. заминава отново за Цариград, а от там - за Франция. Във вторият си парижки цикъл Марио Жеков развива по-осезаемо усещането си за материалност. Липсва му обаче силното слънце и играта на водата. Почти цялата 1926 год. прекарва в Цариград. През 1927 г. се връща в България. След кратък престой в родния град заминава за Черноморието. Там, сред скалите и самотните плажове, сред уличките на Созопол и Несебър открива неповторимостта, безкрайните превъплащения на морето.

За да си осигури съществуването Марио Жеков приема работата на художник-декоратор в Пловдивския театър. За него тя е просто занаят за изкарване на прехраната и нищо повече. Животът му е в живописта, там сред природата, където намира видимия образ на своите чувства. През 1928 год. подрежда изложба в малкия салон на Старозагорския театър. Тя е израз на утвърждаващото се правило да прави изложба-равносметка след всеки цикъл от нови живописни преживявания. Междувременно популярността му расте, но не ще и обръща внимание. Илюстрованите списания печатат репродукции на негови картини, издатели ги включват в луксозните си календари. Застояването на едно място обаче явно не е за него. Непреодолимо е желанието за смяна на пейзажа, на атмосферата, търсенето на нови предизвикателства.

През 1930 год.представя една камерна изложба от ескизи и заминава за Италия и Франция. Пътува на юг. Рисува бреговете и изчезващите в омара скали на Ривиерата. Впечатлен е от излъчващата се интимност, спокойствие и тишина. Показва картините си в редица изложбени салони и галерии. Получава предложение за френско поданство. Отказва го. Завръща се в България през 1932 г. и веднага се озовава на Черноморието. Отново скалите, разбиващите се вълни, заливите със самотни рибарски хижи, опустелите от пладнешкото слънце улици на Созопол, Несебър, Варна и Балчик, зелените тунели на Ропотамо и Камчия. Не му е нужно ателие. Той е пленерист в буквалния смисъл на понятието. С част от тези картини Марио Жеков открива през 1934 г. изложба в София. Възхитата си от нея споделя в списание "Завети" другият, вече утвърден майстор на пейзажа - Константин Щъркелов. И вероятно именно от тази изложба името на Марио Жеков ще се свързва преди всичко с морския пейзаж. На фона на десетките талантливи художници влюбени в природата, малцина са ония - усетилите духа на морето. Жеков е определено сред тях и не случайно пейзажите му от вътрешността на страната остават в сянката на морските сюжети. А по това време той вече е създал десетки платна от Търново и Трявна, Карлово и Пловдив, Стара планина, Родопите и Рила. През 1935-36 год. той отново работи епизодично като художник-декоратор в Пловдивския театър. Картините, които изпраща на международната изложба-конкурс в Лайпциг през 1936 г., са премирани. Втората му софийска изложба в салон "Преслав" предизвиква основателен интерес и за творбите в нея Никола Балабанов ще пише: "Те му определят едно от първите места между художниците и сега и когато нашата съвременност ще бъде включена в историята на пластичните изкуства."

През 1937 год. Марио Жеков заминава за Далмация. Адриатиката го покорява и той остава там близо година и половина. В Дубровник създава най-значимите си произведения. Този град като че ли е създаден за неговата живопис. Тук ярко се проявява усещането му за цвят, светлина и артистичност. Творбите, създадени в и край Дубровник му донасят изключителна популярност. Дори и сега в негово лице градът-легенда вижда един от най-любимите си художници. Картините му се излагат в редица центрове на Хърватско. Възторженият им прием провокира самостоятелни изложби в Прага, Будапеща и Букурещ. С част от тях и няколко творби от българското Черноморие организира свои изложби през 1938 год. в Стара Загора и София. Завръщането му в страната като че ли е окончателно. Установява се в столицата и устройва малко ателие. Използва го рядко, между пътуванията си до морето и Рила. Създава десетки платна и акварели. В тях има и усещането за вода и мирис на море, заспалите в сянка селца и изпепеляващата светлина. Двете години се оказват твърде дълъг период. През 1941 год. заминава за Гърция, за Беломорието и Егейско море. Навсякъде той търси и открива живописния еквивалент на неповторимата атмосфера: лениво полюшващите се гемии и сгушените магазинчето под хилядолетния акведукт в Кавала, съзерцателната тишина на остров Хиос, магнетичната красота на Тасос, спокойната величавост на Самотраки или интимността на Охридското езеро.

През 1943 год. Марио Жеков се завръща в София. С помощта на художника Пенчо Балкански организира най-представителната си изложба. Част от нея показва в Букурещ, а през 1946 год. - в Стара Загора. През тези и следващите смутни години намира усамотение отново там - над разбиващите се в скалите вълни на морето. Създава десетки пейзажи, някои от които няма да завърши. Дошла е левкемията.

Умира на 03.08.1955 г. в София.

Стотици, хиляди художници рисуват морето. Разбрали са го малко: Александър Мутафов, Марио Жеков, Христо Каварналиев, Йордан Кювлиев

Д-р Марин Добрев - изкуствовед

Марио Жеков : Творби


 

***


 

***


 

***


 

***


 

***


 

***


 

Алея на Босфора, 1921


 

Балчик

Художествена галерия – Стара Загора, Стара Загора


 

Бивак в Рила


 

Брезова горичка, 1923

 art.domino.bg 

ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ

Ако желаете да се включите в сайта, моля, запознайте се с нашата ОФЕРТА и направете заявка тук

 

  Начало  • Галерии • Автори • Творби • Изложби • Линкове

© 2002-2017, Domino Ltd.