Бургаската художествена галерия е една от най-старите в страната. Намира се в бившата еврейска синагога - забележителен културен паметник на града, строен в 1905-1910 година от италианския архитект Рикардо Тосканини.

Началото й се поставя с общото участие на видни бургаски общественици, художници и културни деятели. В бюджета за 1945 година Бургаската градска община предвижда средства за музей с три отдела - художествен, етнографски и археологически. За основа на бъдещата галерия служи колекцията на Търговската камара, състояща се от 12 портрета, рисувани от художниците Никола Ганушев и Борис Митов. С писмо от май 1945 година общината моли Министерството на войната да отпусне картини от подвижната изложба "Фронт и тил", уредена в Бургас същата година.

На 31 януари 1946 година Общинският съвет заедно с представители на културната общественост - Карамболов (тогава кмет на града), Ловджиев, Попанев, обсъждат въпроса за бъдещата галерия. За подготовка са избрани два помощни органа: Постоянно ръководство и Техническа комисия.

На 7 април 1947 година "Картинна галерия и музей" е тържествено открита в Борсовия салон на Търговската камара (сега Общински съвет). Наличният фонд на галерията тогава е 58 картини и 6 скулптури, но броят на творбите се увеличава от редица общи и самостоятелни изложби. От 1966 година Бургаската художествена галерия се устройва за постоянно в сградата на специално преустроената за целта еврейска синагога.

Назначеният в края на 1947 година редовен щатен персонал полага грижи за активизиране на събирателската и проучвателската дейност. Провеждат се редица експедиции в Странджанския край за издирване на икони, запустели манастири, църкви и параклиси. Събират се дарения.

Гордост за галерията е Странджанската иконна сбирка, датирана от XVII до началото на XX век. Тя показва специфичния облик на духовната култура в този край, запазил националната си самобитност при тежки исторически условия. Открояват се иконите "Свети Илия" - XVII век, "Йоан Кръстител" - XVII век, "Свети Георги" - XVIII век, "Свети Модест" - XVIII век, "Св. Константин и Елена" - XVIII век, "Богородица Одигитрия" - XVII век. Разчетени са имената на иконописците Захари Зограф, Димитър Зограф, Йоан Зограф от Ахтопол, Сократ Георгиев от Созопол, Тодор Зограф от Хиос, Никола Зограф от Одрин.

Първият период от развитието на музейното дело в Бургаския край като държавна институция обхваща времето от 1947 до 1952 година. Именно тогава Художествената галерия се обогатява с нови 85 художествени произведения, между които картини на Владимир Димитров-Майстора, Никола Михайлов, Иван Мърквичка, Димитър Гюдженов, Илия Петров. Наред с това се активизира и популяризаторската работа на галерията. Организирани са над 20 изложби, расте броят на посетителите.

Днес експозицията, разположена на три етажа, представя най-доброто от своите фондове, състоящи се от около 2000 творби - живопис, скулптура, графика.

Централно място е отделено на картините на Бенчо Обрешков, Цено Тодоров, Никола Маринов, Златю Бояджиев, Стоян Велев, Мара Цончева, Асен Василев, Дечко Узунов, Васил Стоилов, Светлин Русев, Георги Божилов, Димитър Киров, Атанас Яранов, Енчо Пиронков, Йоан Левиев.

Изложбената зала на втория етаж представя постиженията на бургаските художници от началото на века до днес. Тук са творбите на Генчо Митев, Тодор Карасимеонов, Павел Вълков, Петко Задгорски, Панайот Панайотов, Георги Баев, Стоян Цанев, Виолета Масларова, Ненко Токмакчиев, Кирил Симеонов, Райна Рачева, Божидар Калъчев, Живко Иванов, Иван Бахчеванов, Красимир Зинин, Светозар Бенчев. Бургаската морска тематика в картините на художниците създава неповторима атмосфера и стил.

Днес Бургаската художествена галерия е важен културен център на града. Тя се радва на добра посещаемост от учащи се и туристи от България и чужбина. Тук се провеждат беседи, творчески срещи, рецитали, камерни концерти.

Пенка Седларска
изкуствовед

Творби: