Активният художествен живот в Пловдив създава предпоставки за откриване през 1952 г. на втората по богатство на фондовете галерия в страната. Първоначалната сбирка от около 300 творби е събрана от пловдивските музеи, административни институции и частни колекции.

Най-значителните първи дарения са от Археологическия музей и Народната библиотека “Иван Вазов”, от Пловдивската общинска градска къща музей, от отдел “Наука, изкуство и култура” при Градския народен съвет, от музея при Френския мъжки колеж в Пловдив, от Художествената академия и Националната художествена галерия в София.

Включват се творбите на Николай Павлович, издирени от Николай Райнов (работил в библиотеката от 1922 г. до 1927 г.) и събраните от Никола Мавродинов произведения на художници и икони от село Ичера (Котленско).

Към колекцията се прибавят портрети на революционери и възрожденски дейци, оригинални отпечатъци на гравюри от френски майстори, творби на Георги Данчов и други произведения на известни български художници.

Днес Градската художествена галерия е един от най-значителните културни институти в Пловдив. Тя събира, съхранява и популяризира част от най-добрите образци на българското изобразително изкуство. Нейните богати експозиции са подредени в три самостоятелни сгради, разположени на удобни за посещение от гостите на града места - две от тях са на територията на архитектурно-историческия резерват “Старинен Пловдив”, а другата се намира на централната градска улица.

Експозицията се помещава в сградата на едно от първите български възрожденски училища в града - “Свети Кирил и Методий”, където през 1857 г. за първи път в страната се чества делото на двамата народни просветители. Подредена е хронологично на два етажа. В нея са включени над 200 творби, подбрани предимно от живописния фонд. Те представят характерни моменти от развитието на българското изобразително изкуство, изявени автори и стилови направления.

Пловдивската колекция е сред най-богатите в страната на художествени творби от ранните периоди на развитие на българската живопис. Подчертани са самобитността и уникалността на българската художествена култура, както и нейните връзки с европейското изкуство. Проследява се развитието на портрета като основен жанр в творчеството на най-изявените български възрожденски автори. Показани са появата и еволюцията на други жанрове - натюрморт, пейзаж и фигурална композиция.

Посетителите могат да се запознаят с основните тенденции в българската пластическа култура от първата половина на ХХ век: възникналите през 20-те години увлечения по символизма и сецесиона; придобилите особена сила идеали за създаване на родно по дух и стилистика изкуство; търсенето на нови изразни средства през 30-те и 40-те години.

Съвременното българско изкуство е представено от автори, преодолели догматичната естетика от времето на култа. Следват художници, които създават в 60-те и 70-те години тенденции към монументализиране и асоциативно метафорично тълкуване на традиционните сюжети. 80-те и 90-те години са характерни с разнообразните художествени форми и стилове и подчертания стремеж за приобщаване към европейското изкуство.

В сградата се намира Графичен кабинет, съхраняващ колекция от френски и японски гравюри, акварели, произведения на Александър Божинов, Владимир Димитров-Майстора, Илия Бешков, Веселин Стайков, Любен Диманов и други. Колекцията се допълва с произведения на съвременни български графици.

Иконната сбирка към Градската художествена галерия е създадена през 1975 г. Помещава се в самостоятелна сграда в двора на най-стария пловдивски православен храм - църквата “Св. Константин и Елена”.

В богатия фонд са включени икони от средата на ХV до края на ХIХ век, предимно от Южна България. Те представляват голям дял от националната ни съкровищница и са художествен паметник на делото на българските зографи.

Пловдив е един от значителните художествени центрове на страната, богат с уникални паметници на изобразителното изкуство от късното средновековие и Българското възраждане. Такива са иконите от средновековната църква “Св. Константин и Елена” от XVI век; иконите, произхождащи от Ракитово, Храбрино, Брестовица, Старо Железаре от XVII и XVIII век; иконите на майсторите Симеон и Захари Цаньов от Трявна; на Христо Димитров и синовете му Димитър и Захарий Зограф от Самоков; на Никола Одринчанин и други иконописци от Тревненската, Самоковската и Одринската школи.

Сградата се намира в пешеходната зона на централната градска част. Екипът на Градска художествена галерия - Пловдив, организира изложби в различни насоки. В изложбените зали се приемат гостуващи български и чуждестраннни представителни експозиции. Специалисти подготвят изложби, свързани с юбилеи на изтъкнати български творци, с историята и проблематиката на художествения и културния живот на страната. Всяка година се организира изложба, свързана с колекционерството, и се представят творби, непознати на широката публика.

Творби: