Вълко Димитров Гайдаров е роден в Девин на 27 януари 1937 г.

Учи в Художествената академия в София в класа на проф. Ненко Балкански. Завършва през 1964 г. През същата година става директор на току-що основаната Художествена галерия - Смолян.

От 1971 г. Вълко Гайдаров е член на Съюза на българските художници.

Негови творби са притежание на НХГ - София, ХГ - Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Кюстендил, Смолян и др., както и на частни колекции в Англия, Холандия, Кипър, САЩ, Япония, Германия и др.

• • •

Другите за Вълко Гайдаров

Вълко Гайдаров е от ония майстори на пейзажа, които рисуват не толкова природата, колкото усещането за нейната душа. В картините му има по нещо от поетичната алегория за сезоните, от тайнството на приказните разкази край огнището, от подкупващата нежност на неокосените ливади, от метафора¬та за пътеките, от празника на светлината, от скрежа в клоните, от малките изгубени в прозата ни къщички, от притихналите есенни заливчета... от чудните ни детски спомени и въображението на мъдростта. Там някъде си дават среща импресия и абстракция, привличащи със своята понятност и отвеждащи отвъд зримото. Неговата живопис не се стреми да ни среща с един или друг природен мотив. Той най-често е само повод. Основното е в търсената колоритна изразителност на оня необясним миг, в който чувствителността се слива със състоянието на природата. То може да бъде провокирано от силуета на скала или хре¬бет, от сянката на малко храстче или от няколкото кола на прогнил стобор, от прозорче на потънала в зеленина къща или от играта на облаците. Всяко от неизброимите неща може да го понесе към тайнството на живописното пресътворяване. Ако изисква ефирност, то се въплъщава в акварел, ако търси осезаемост за материалност, поема към палитрата с маслените бои. Важното е сърцето и въображението да са го пожелали. Затова са и стотиците му платна, посветени на вселената, наречена Родопи, както и стоящите до тях творби от Толедо, от крайбрежието на Англия, от уличките на Атина, от полетата на Тракия. Завидното у Вълко Гайдаров е в умението му да открива вътрешната красота на това, върху което погледът му се спира, и в таланта да му даде видим израз. Очарованието на неговите картини идва от богатата на нюанси живопис, от особената хармония на колорит и форма, от вътрешната светлина и от естественото въздействие на иначе несъществуващи неща. Пейзажите му привличат със своята интимност и топлина. В тях са сърцето и душата на човек, за кого¬то рисуването е начин на живот и най-същинска форма за споделяне на обичта.

Четири десетилетия отдава на създаването и обогатяването на колекцията на Художествена галерия – Смолян, над тридесет самостоятелни изложби и сто¬тици картини в България и чужбина стоят зад популярността на художника Въл¬ко Гайдаров. Иначе казано, той има свое заслужено място сред безспорните майс¬тори на пейзажа в съвременната българска живопис.

Д.и. Марин Добрев

В надпреварата с пазара, модата, хаоса и бъркотията в живота и душите на хората като че ли по-рядко се сещаме, че има неща, които не са съизмерими с шлагерите на деня, а с по-прости, но трайни мерки - качеството на човешката душевност, дълбочината на човешките преживявания и, разбира се, тяхното пластическо осмисляне в живота на изкуството. Като прибавим към това и един естествен усет за душата на природата, може би ще разберем дълбокия смисъл на тези прости и чисти вълнения, с които Вълко Гайдаров търси своя непредубеден зрител.

Тази изложба не стряска, не шокира, не разчита на сензационни ефекти, но за сметка на това вълнува, засяга онези тънки струни на човешката душевност, в които природата и човекът живеят в онова пантеистично начало, което превръща картината в самостоятелна вселена на духа.

Основната сюжетна линия при Вълко Гайдаров е показателна не толкова за външната красота, сила и могъщество на Родопите, колкото за онова богатство и разнообразие, което може да ни даде само богатството и разнообразието на човешкото вълнение. Нежна и сурова, сребристосива, огненочервена или наситена и дълбока като нощта, тази живопис, преди да стане картина, е носена с много любов и обич в душата на художника. И ако трябва с няколко думи да се определи - това е преди всичко искреност пред лицето на природата, простота в нейното пластическо материализиране и, разбира се, усет за нейното движение във времето - не толкова като смяна на сезоните, а преди всичко като промяна, богатство и разнообразие в състоянието на картината.

В едно трудно и тежко ежедневие изложбата на Вълко Гайдаров ни връща към онези прости и красиви вълнения, които може да ни даде само вълнението пред чудото, наречено природа. Сред толкова неща, които ни разделят и изправят едни срещу други, един художник ни събира със своите истини. Те са добри и красиви, защото са родени от сърцето на природата. А то никога не лъже.
От сърце благодаря на Вълко Гайдаров, че е успял да го запази в картините си.

Проф. Светлин Русев
Слово при откриване на юбилейната изложба
- "Шипка" 6, София - 1998 г.

... Днес той се изявява така цялостно и ярко, както никога досега, и, което е още по-важно, изявява се в най-хубава светлина и в процес на плодотворно углъбяване, на което можем само да се възхищаваме. В неговата изложба се чувства поривът на светли и красиви чувства, кристализирали под влияние на богати творчески контакти: с хората, с тяхното битие, с проблемите на обновителните процеси в изкуството, с природата. Неговите любими изгледи от Родопите, където той е роден и израснал, са озарени както от деликатните преливания на избистрените тонове, така и от разумен възторг. Бих казал възторг от онези естетически превъплъщения на планините, къщите, дърветата и хората, чрез които изкуството е било и ще бъде винаги висша реалност.

Очевидно Вълко Гайдаров помни мъдрите думи на своя учител Ненко Балкански, че живописният тон винаги трябва да бъде най-напред превод на психологически стойности, а след това фактура, техника, личен маниер и пр. Тъкмо затова той одухотворява или психологизира всичко – може да се каже цялата вселена, всред която живее. Тъкмо затова тази вселена с красиви балкани и небеса, с живописна архитектура и нюансирана цветна премяна е така примамлива. Или така очарователна.

Вълко Гайдаров завърши Художествената академия през 1964 г. Неговите първи стъпки като художник съвпаднаха с процесите на търсения и преоценки, които имаха съдбовно значение за облика на новото българско изкуство. Тези търсения и преоценки се преплетоха, естествено, и в неговата съдба. Чудесно е обаче, че той ги пречупваше през призмата на собствените си интимни усещания – което означава през своята собствена творческа природа. Може би и в този смисъл той се придържаше към думите на Балкански, че изкуството се ражда от обичта, вдъхновението и страданието на хората, а не от луксозните списания с цветни репродукции и от снобските псевдоавангардни възторзи. Днес Вълко Гайдаров ни предлага платна с маслени бои, акварели и рисунки. Струва ми се, че и в трите сфери той е еднакъв. Че и в акварела, и в маслената техника той е деликатен, коректен и поетичен. Достатъчно е да сравним акварелите му от Амстердам с родопската къща със самотната фигура пред нея, за да се убедим, че това е така. Част от тези творби са рисувани в Амстердам или Толедо (или по скици, правени там). Те не се различават по дух от пейзажите, посветени на Родопите, и това в случая може да бъде подчертано като комплимент. Защото само един зрял художник може да се освободи така леко от външната занимателност, бъбривост или причудливост на чуждестранната природа и архитектура и да потърси в тях това, което ги прави романтични изгледи, красиви ритми, сложни състояния и т.н., да потърси това, което смята, че е главното и обединяващото за духовното общуване между хората. Не ми се иска да си служа със сравнения, но мисля, че те се налагат сами от резултатите, които виждаме пред нас. С тях Вълко Гайдаров се нарежда между най-добрите живописци от своето поколение.

Проф. д-р Атанас Божков

... Пейзажите на Вълко Гайдаров не са бегли импресии или мимолетни впечатления, а трайни душевни състояния, преживени искрено и дълбоко. Те са своеобразна човешка изповед пред самия себе си, пред онези, които са достатъчно чувствителни, за да могат да го разберат.

Проф. Вера Динова-Русева

... Вълко Гайдаров владее техниката на акварела, знае възможностите и ги използва с лекотата на майстор, за когото те са средство за отдаване на онази страст, в която от хаоса се ражда хармония. Неговите творби не са документални спомени за срещи с красивата природа, а търсене на магията, с която тя го е привлякла. Те са живописна римика на чувствата, на музиката и поезията, на онова, което поглъщаш със сетивата си, а любовта го е превърнала в ефир. Да намериш видимия образ на невидимото, да уловиш трептенето на въздуха, топлината на слънцето, влагата; да откриеш в прилива на багрите онова, за което сърцето ти е трепнало и е поискало да го задържиш завинаги.

Акварелите на Вълко Гайдаров са прекрасна илюстрация на дефиницията на Бодлер: "Пезажът - това е въображение." Те разкриват не само една богата душевност, освободена от описанието на чувствата, а и дарованието да се превърне този вътрешен свят в страстна алегория на красотата, която той посвещава на хората.

Д-р Марин Добрев - изкуствовед

Вълко Гайдаров е от редкия днес тип художници, които инстинктивно и съзнателно, с чувство и разум изразяват в картините си поезията на натурата. Картините му, които отправят погледа ни уж в знайното, но всъщност - непознатото в природата, в простата предметност, в реалното пространство и движението ни в тях, илюзията за вчувстване и опознаване, всъщност се превръщат в знание и себепознание... Тези малки рамки, запълнени с живопис, оживяват, въвличат ни в себе си, извеждат ни извън ежедневието, доближават ни до състоянието на проницание, защото в тях съдбата и делото на една чувствителна творческа личност се срещат.

Димитър Грозданов - изкуствовед

... Меките извивки на планината, скромната красота на традиционната родопска архитектура, деликатното въздействие на багрите, цялото външно излъчване на естествената среда моделира естетическия усет на художника - обуславя спецификата на неговия пластичен език. Тази живопис е идентична с вътрешния свят на твореца - скромен, деликатен и всеотдаен.

Д-р Елена Попова - изкуствовед

... Преминала през годините под омайната магия на сребристите испански гами, живописта на Гайдаров бележи нови знаци в собствените си измерения. Слънчевите сияния и мекотата на сенчестите глъбини в приглушените гами на пейзажите осъщетвяват нова връзка между автор и зрител. Майстор на духовното проникновение и извисяване на човешките емоции в живописните музикални гами, които сътворява, художникът предлага удоволствие и трепет за сетивата.

Светла Москова - изкуствовед