Картините му са за ония, които умеят да пътуват насън; за ония, чието въображение може да лети наяве; за ония, които обичат раждащата се от багрите светлина. За там са необходими златният ключ на вярата, съхраненият от детството блян и радостта от хармонията на цветовете. С тях тръгваш по приказния сребърен мост, пресичаш залива на саламандрите и водопадите при седемте езера, минаваш през гората на елфите и спираш пред планината на своите спомени. Питаш я къде е твоят камък, заобикаляш хилядолетните вкаменели фигури и влизаш в градините на Семирамида. Изслушваш притаено приказката на Шамбала, докосваш звездното небе и откриваш сестрата на нощта.

Близо две десетилетия Георги Динев пътува в зримия свят на невидимите неща. Като Алиса в страната на чудесата той се рее из очарованието от иреалното пространство на своето въображение. Там, с убедителността на живописната си дарба, той събира християнско смирение и езическа страст, мъдрост и емоция, митични цивилизации и съвремие, легенди и видения. Там са приказките, които сам измисля и поднася в зрим разказ – своеобразните си притчи за човека и неговия дух. Десетки картини, в които сънува с отворени очи. В тях храмове и дървета, реални и несъществуващи предмети, вода, облаци и небесни сияния играят във вихъра на ефира или стаяват дъх пред вечността. Безкрай символи и метафори, познати или не, ни водят за ръка през абсурдния и в същото време тъй понятен свят на фантазията. А всички те – събрани от опиянението пред празника на цвета. Можеш да ги харесаш, може и да ги отхвърлиш, но няма да останеш равнодушен. Живописните пристрастия на Георги Динев търсят онези от нас, които дълбоко в себе си имаме нужда, макар и за миг, да преодолеем земното притегляне.

Преди години Георги Динев създаде творба, която нарече “Сънувам, че летя”. Оттогава не се е събуждал...

Марин Добрев
изкуствовед
директор на ХГ — Стара Загора