Роден е на 31 юли 1907 г. в Стара Загора. През 1923 г. представя първата си самостоятелна изложба. От 1924 до 1930 г. учи живопис при проф. Стефан Иванов и проф. Борис Митов в Държавната художествена академия. През 1931 г. е назначен за преподавател по рисуване в Първа старозагорска гимназия. От 1934 г. започват участията му в изложбите на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив, а от 1936 г. - в Дружеството на новите художници в София. През 1940 е назначен за преподавател, а през 1943 г. - за заместник-директор на Старозагорската девическа гимназия. Участва в основаването на Дружеството на художниците в града. От 1949 до 1962 г. е преподавател в Института за начални учители и в Педагогическото училище в Стара Загора. През 1982 г. е организирана негова юбилейна ретроспективна изложба.

През 1993 г. е удостоен със званието “Почетен гражданин на Стара Загора”.

Стихосбирката му “Отломки от неизграденото” излиза през 1995 г., а през 2003 излиза от печат подготвената приживе книга "Цветя в огледалото" - стихотворения от френски, немски и руски поети, преведени от Димитър Караджов.

На 13 април 2000 г. Стара Загора се сбогува с него.

Живописното творчество на Димитър Караджов е посветено на пейзажа, натюрморта и портрета. Голяма част от картините му са пряко свързани с родния град.

"Той бе художник, поет, преводач, учител, естет - един завършен интелектуалец в истинския смисъл на това деформирано от неправилна употреба понятие. Животът му достойно премина през последните осемдесет години от културната ни история и остана неотменна част от атмосферата на Стара Загора. Димитър Караджов бе сред ония личности, които градът ни почиташе далеч преди да бъдат удостоени със званието Почетен гражданин”.

Марин Добрев
изкуствовед